След развода оставих дъщеря си на баща ѝ

Неизличима болест на дъщерята, която налага денонощни грижи и равнодушното отношение на мъжа, са причина за депресията на Алин и за развода ѝ. Тя обаче взема нестандартно решение – съобщава на таткото, че се изнася от дома и ги оставя двамата заедно с детето да се оправят сами както могат.

Ето какво всъщност се случва с нея.

Сиви делници

Три пъти на ден аз правя масаж на дъщеря ми по специална схема, разработена за нас от чешки лекари. Успоредно с това имам и много битови задължения: да я нахраня, да я сложа на тоалетната, да я измия ... И това се повтаря всеки ден, без почивка вече шеста година. Мъжът ми се прибираше от работа винаги уморен. В нашето семейство само той работи. Затова винаги съм се отнасяла с разбиране към настроенията и състоянието му. Никога не съм го молила за нещо за себе си, не съм му оставяла домашни задължения, нито съм го товарила с грижи по детето.
Въпреки това, той все беше недоволен. Или храната не беше достатъчно вкусна за него или в къщи не беше съвсем чисто, или детето се държеше не достатъчно възпитано. Аз бях уверена, че е прав, че не се справям добре и се стараех да бъда по-добра домакиня и майка.

Депресия

Нашият монотонен живот продължаваше от години. Докато веднъж установих, че не мога да си спомня кога за последен път съм се занимавала с любимото си хоби, което преди даваше смисъл на дните ми. Маникюристка и фризьор не бях посещавала от години. Отдавна живеех само за детето. И от пълноценен човек се бях превърнала в негова функция – обгрижване, готвене, пране, чистене. И си дадох сметка, че това е депресия. Живея като в мъгла – не забелязвам как минават дните, не изпитвам въобще никакви чувства към съпруга си и към дъщеря си.
В момент на най-силно отчаяние след пореден скандал с мажа си, аз му съобщих, че искам развод. Но дъщери си оставям на него, защото не мога вече да се грижа за нея.

Разказах на всички

Споделих своето решение с приятелки. Беше ме страх да им призная, че не само напускам мъжа си, но и оставям собственото си дете на неговите грижи. Очаквах да ме съдят и упрекват за решението, нали така е прието в нашето общество. Всички смятат, че майка, която изоставя детето си, е лоша майка и, че не се справя. Непълноценна егоистка. Иска да уреди собствения си живот за сметка на детето.
Но приятелките ми ме подкрепиха. Нито една от тях не изрече упрек, само ме посъветваха да не действам прибързано под напора на чувства, а добре да премисля. 
Родителите ми също приеха решението и обещаха да помагат с всичко, с което могат.
За моя изненада дори свекърва ми, каза, че очаквала това да се случи някога, защото отдавна виждала, че съм в депресия. 
Публичното ми признание се оказа не така страшно както очаквах.

Животът без мен

Взех окончателно решение за раздялата и отидох на психолог. Тя установи, че действително съм в депресия. Предложи първо да вляза в релси, да се възстановя душевно, а след това да реша дали ще изпълня своя план или ще се откажа от него. Затова отложих подаването на молба за развод с половин година. Но с мъжа ми се разделихме.
Точно 3 дни му трябваха, за да се научи как да се грижи за дъщеря ни – да я води на разходка, на лекар, да усвои масажа и гимнастиките, от които тя имаше нужда.
През всички години на съвместния ни живот той ме уверяваше, че не е в състояние на всичко това. Че това е задължение на майката – тоест на мен. Сега се оказа, че мъжът ми е добър баща. Той с лекота се справя със задачите, въпреки че вечер, сам признава, се чувствал като изцеден лимон. 
Докато той ходеше на работа, задълженията около детето, поемаше майка му, която преди не гореше от особено желание да се посвети на сложните процедури по лечението на внучка си.

Изцелението

В продължение на 2 седмици се грижех само за себе си. Психиатърката подбра комбинация от антидепресанти и те почнаха да действат. Аз започнах да се чувствам жива. До този момент почти не си спомнях за съпруга си и за дъщеря си.
Диагнозата, която ми сложи психиатъра, беше „прегаряне“. Човек, който не преживява това всеки ден, е трудно да разбере какво е да си „прегоряла“ майка. 
Да оставя детето на грижите на мъжа си в този момент – беше на-доброто решение. Защото именно докарани да такова състояние жени, изхвърлят детето си през прозореца или сами скачат от 12 етаж. Аз оставих дъщеря си, не за да подредя личния си живот, а за да се върна към живота.

Връщането

Всяка вечер мъжът ми звънеше по телефона, за да пита как съм и ми разказваше за дъщеря ни. Аз му вярвах и не се съмнявах. След 2 седмици се срещнахме. Оказа се, че за първи път след толкова време аз усещах нещо – и към него и към детето. От този момент нататък ние започнахме да се срещаме все по-често. След това всяка вечер се разхождахме заедно. Два месеца по-късно аз се върнах в семейство.
Сега имам дни за „срещи с приятелки“. Ходим на кафе, театър ... Лични дни има и моят съпруг. За дъщеря ни се грижим и двамата.
Почувствах, че съм готова отново за се захвана с работа. Вършех я, докато детето спеше.
След всичко, което се случи, често се питам можех ли някак по друг начин да науча мъжа си да се занимава с детето, да направим живота по-удобен за всички.
Знам със сигурност, че разводът не беше манипулация.
Ако аз не бях взела сериозно решение да си тръгна и не бях оставила детето с татко му, той така и нямаше да разбере какво се случва с мен. И двамата се изплашихме, че ще изгубим семейството си и по различен начин се погледнахме еднин друг, видяхме и нашето проблемно дете.
Едно зная точно: децата трябва да бъдат възпитавани от двамата родители, без значение дали хлапетата са болни или са здрави, дали с тях е леко или непоносимо тежко, дали сте семейство или сте разведени.

Източник: detstrana.ru, обработка Мона Василева